Статията е публикувана в сп. “Правата на Човека”, бр.2 от 2007г., стр.31
Издание на Фондация “Български адвокати за правата на човека” в партньорство с Институт “Отворено общество” – София
Европейските измерения на българската реституция
/критичен преглед на практиката на Европейския съд по правата на човека по българските жалби/
Един от аспектите на защитата на правото на собственост, който попада в приложното поле на чл. 1 от Първия допълнителен протокол на ЕКПЧ, е свързан с реституцията. От началото на 90-те години на миналия век, след падането на комунистическите режими, в бившите социалистически страни бяха приети редица закони, целящи да възстановят собствеността върху имоти, национализирани след Втората световна война. Различните законодателни подходи доведоха и до различни правни последици за широк кръг от граждани. В тази връзка Европейският съд бе изправен пред предизвикателството да разрешава сложни казуси, възникнали при прилагането на реституционното законодателство в отделните страни.
В настоящата статия е направен опит за критичен анализ на постановените решения на Европейския съд по допустимостта и основателността на български жалби, повдигащи оплаквания за нарушено право на собственост на основата на реституционното законодателство. Част от тези оплаквания Съдът е разгледал в светлината на чл. 1 от Първия допълнителен протокол, а друга – през призмата на чл. 6, т. 1 относно правото на справедлив процес.
І. Относно приложимостта на чл. 1 от Протокол 1 към аспектите на реституционното законодателство
Обхватът на защитата по чл. 1 от Първия допълнителен протокол зависи от съдържанието на понятието “собственост”. В своята практика институциите в Страсбург са се въздържали да дават определение на понятието “право на собственост”. Те са избягвали да го вкарат в някакви ограничителни рамки или граници, да формулират точна дефиниция, тъй като това би поставило под заплаха възможността за постепенното разширяване на неговия обхват чрез една по-широка и по-свободна интерпретация. Съдът многократно е имал повод да подчертае, че понятието “собственост” има автономен, самостоятелен обхват. Ето защо е важно да се изследва дали, разгледани в тяхната цялост, обстоятелствата на конкретния случай са направили жалбоподателя титуляр на някакъв съществен интерес, защитен от чл. 1 на Протокол 1, като се държи сметка за съответните правни и фактически елементи. Първият въпрос, който е обект на преценка от страна на институциите в Страсбург, е дали претендираното право може да бъде включено в предметния обхват на чл. 1. В тези случаи анализът не зависи толкова от формално юридическите критерии, възприети от националните правни системи, а от фактическото съдържание на упражняваното право.
цялата публикация може да прочетете на:http://www.pravanachoveka.com/българската-реституция/97/
